Докъде стигна заводът за електромобили в Ловеч

Какво стана със завода за електромобили в Ловеч? Интересен въпрос, след като измина малко повече от година след обявяването на инвестицията от страна на германския стартъп Next e.GO. Особено предвид факта, че зад нея застана тогавашното служебно правителство и беше използвано частично за предизборна кампания. Но освен силно политизирания елемент, проектът беше подкрепен от местния автомобилостроителен бранш и локални бизнесмени. С което да се затвърди като легитимен.

Опасенията обаче не са свързани толкова с местната политическа обстановка, колкото със самия германски стартъп. Или по-скоро за възможността му да финансира проекта. Защото, компанията не е събрала още пари за пълното му завършване, а в същия момент обявява нови и нови такива в региона и по света. Масло в огъня налива и факта, че Next e.GO вече е била в процедура по банкрут през април 2020 г.

Доза оптимизъм беше инжектирана на 17 септември, когато от учреденото българско звено на компанията разкриха статуса на проекта. В интервю за БТА, изпълнителният директор на „Next.e.Go България“ и браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“ арх. Любомир Станиславов обяви, че всичко е готово за започването на строежа на завода в Ловеч. Избран е изпълнител, надзорник и вече са подготвени и одобрени всички строителни книжа. Проблемът с финансирането и амбициите на Next e.GO обаче продължават да витаят във въздуха.

Почти по график

produktion_e_go_life_11-1

По думите на арх. Любомир Станиславов всичко е подготвено за строителните работи по завода за електромобили в Ловеч. Компанията вече разполага с всички необходими разрешителни и съгласувателни процедури.

„На практика можем да кажем, че строителството е започнало, тъй като вече има главен изпълнител и той подготвя и обгражда терена, което е не малка задача. Става въпрос за изграждане на ограда от над 2.5 км и това вече се случва“, обяви архитектът пред БТА.

Той допълни, че освен изпълнител е и избрана надзорна фирма, която да следи за качеството на строителството. Казано на по-прост език – всичко е готово, започва се слагане на огражденията и строежът трябва да започне.

„Това е модерен завод, нов начин за производството на електрически автомобили и по подобие на компания като Tesla – повечето различни части на този завод са направени в едно общо тяло, в обща сграда“, коментира още той.

Сградата ще е с доста внушителни за България размери – над 320 метра дълга в едната посока, а в другата около 240 метра. В нея ще бъдат организирани почти всички елементи на организацията и производството на целия завод. Мащабният проект също така трябва да бъде изграден и готов за работа за рекордно време – около година. Защото, според арх. Любомир Станиславов първата произведена кола трябва да се появи до края на 2023 г. По този начин, той косвено потвърди срока поставен от германците при обявяването на сделката, че за 24 месеца ще се готови със завода. Ако бъдат спазени новите срокове посочени от арх. Станиславов, то изоставането ще е само няколко месеца.

Амбициозната инвестиция

next-ego-bulgaria-factory

Мащабите на проекта говорят и за неговата стойност, тя беше 140 млн. евро, но цената реално беше обявена преди да започнат силните инфлационни процеси в България и по света. Плановете са да бъдат разкрити 1 000 работни места, като ще се използва терена на бившия завод „Балкан“. Той е предоставен от българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, които влизат и като съакционери в местното звено. Няма информация за точния размер на участието и какво финансиране ще осигурят те.

Включването на местната автомобилна индустрия също е силно. Повечето български мощности за производство на различни компоненти трябва да бъдат доставчици на завода. Всичко това е затвърдено с факта, че главния изпълнителен директор на локалното звено е и председател на браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“.

Българската държава също така се е ангажирала да поеме 34 млн. евро от обещаната инвестиция от 140 млн. евро. Помощта ще дойде под формата на различни стимули – поемане на осигуровки, данъчни облекчения и др. Тя обаче е обвързана със статуса на завода. Когато съоръжението е готово и Next e.GО произведе първите си 10 хил. електромобила, тогава ще бъде отпусната първата помощ. Втората е фиксирана при цел от 20 хил. произведени коли.

Липсващо финансиране

produktion_e_go_life_1-1

Въпросът с финансирането на проекта от страна на Next e.GО продължава да остава отворен. Дори да кажем, че една не малка част се поема от българските партньори и държавата, то по-голямата тежест от 140-те млн. евро ще трябва да бъдат предоставени от германския стартъп.

Next e.GО беше в технически банкрут през април 2020 г., когато поиска защита от кредиторите. През септември същата година тя се преструктурира и е намерен нов инвеститор – нидерландския фонд ND Group. Колко пари предоставя общо, колко остават след изплащането на дълговете – няма информация.

Малко след това, през 2021 г. е привлечено свежо финансиране за общо 78 млн. евро. Това става на два транша – първият е през февруари на стойност 30 млн. евро и вторият е през август за 48 млн. евро. Дори само с тези пари, може да не стигнат за завода в Ловеч.

Не само в България

north-macedonia-ego

Проблемът е, че Next e.GО е обявила и сключила подобни споразумения за изграждане на производствени мощности в още няколко държави. През декември 2020 г. такова е постигнато с Гърция, като инвестицията е за 100 млн. евро. Малко преди разкриването на плановете за България са обявени и такива за Мексико. В латиноамериканската държава ще се работи с местен партньор и там няма информация, нито за цялата инвестиция, нито за тежестта, която ще поеме германския стартъп.

Дни преди интервюто на арх. Станиславов за БТА обаче се появява информация за мащабна инвестиция в Северна Македония. Next e.GО планира да изгради завод и там, като мащабите за вдигнати в пъти. Проектът при съседите ни в Тетово може да достигне стойност от 720 млн. евро. Само първоначалната инвестиция на германската компания трябва да е 130 млн. евро или повече от тази в България. Интересното е, че там се обявяват работни места за едва 890 души.

Нови опасения и борсов стремеж

e_go_life_sport_front_1_high_res

Това е голяма червена лампа, защото няма логика, Next e.GO да разкрива три завода в съседни държави. Особено предвид амбициите на компанията да обхване световните пазари. Липсата на азиатски мощности също е интересен сигнал. Дори, чрез трите завода на Балканите да се обслужват няколко региона – Европа, Африка и Близкия Изток, пак не е сигурно дали ще може да се възвърне инвестицията.

Отделно, въпросът с финансирането продължава да виси като дамоклев меч. Компанията има обявено публично такова от 78 млн. евро, а в същия момент инвестициите планирани само на Балканите са на стойност за около 330 млн. евро. Next e.GO също така не пести пари за маркетинг, като за едно от събитията си наема футболната суперзвезда Неймар.

Обяснение може да се намери в другите планове на компанията. Малко след първата привлечена инвестиция е направен и намек за потенциално излизане на Next e.GО на финансовата борса във Франкфурт. През февруари 2022 г. тази информация отново е загатната в германската преса. Идеята е да се направи първично-публично предлагане (IPO), като се спекулира за пазарна оценка от 1.5 млрд. евро. Пускане на една трета от акциите при подобна оценка би решила въпроса за финансирането на компанията и нейните амбициозни планове.

Ако тя не успее да го осъществи тогава ще се разчита на метода SPAC или обратно първично-публично предлагане. Това е похват при който едно дружество се слива с друго, което вече е листнато на финансовите пазари, второто се заличава, а първото просто му заема мястото в търговията. Обикновено се прилага, когато компанията не може да получи одобрението на регулаторите за излизане на борсата. За съжаление има два големи примера от света на технологиите, при които SPAC се използва от дружества с нечисти помисли. Това са германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Като и на двата случая TechTrends е посветил достатъчно внимание.

Обявяването на толкова много производствени мощности и инвестиционни намерения може да се използва за надуване на пазарната оценка на Next e.GO. особено ако незавършените заводи се вкарат в счетоводния баланс. При това положение е ключово дали германския стартъп ще набере пари от борсата чрез IPO и получи разрешение от финансовите регулатори. Защото, ако го направи чрез SPAC, то тогава първо може да не се съберат достатъчно пари за всички заводи, второ – дори и да бъдат изградени, те може да не бъдат достатъчно пазарно устойчиви предвид географското им разположение.

Във всички случаи ситуацията с Next e.GO и производството на електромобили в Ловеч продължава да е в развитие. Думите на изпълнителния директор на местното звено вдъхват позитивизъм и надежда за изграждането на голям и успешен автомобилен завод в България. Но нещата няма да се решат у нас, а са в ръцете на германския стартъп.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.